Спорен е въпроса за произхода на пицата. Съдържа следните съставки – зеленчуци, месо, маслини, млечни продукти – и е влизала в порциона на римските легионери; била е храна както за простолюдието, така и за аристокрацията. Но откакто я помним пицата не е блестяла нито сложна рецепта, нито с изисканост на потреблението.

Така навярно щяло да продължи дълго, но 70-те години Фердинанд – крал на дветe Сицилии нарушил всичките етикети на съвремието и посетил инкогнито в Неапол заведението на местния пица йоло Антонио Тести. Фердинанд бил изненадан от големия избор на предлаганите храни, възхитен от аромата им. Макар, че съпругата му твърдо отказвала да опита пица, приемайки я за храна на народа монархът потвърдил предимствата на пицата и я въвел като ястие в кралското меню, но минали десетилетия и Фердинанд II, който бил гурман решил да се пребори с женската част нa двора му, която била твърдо срешу пицата. Той събрал готвачите на тайно събрание, за да решат важна задача: как да намерят подръжници на пицата и да я направят блюдо, почитано от знатните среди. Най-важното и най-трудно нещо, което трябвало да се реши как да се измислят пособия за хранене на пица, така че да не се цапат пръстите с мазнини и сос.
На велможата Дженеро Спадачини било поръчано за 6 месеца, които оставали до рожденния ден на кралица Маргарита да разреши тези сложни задачи. Дженеро с чест се справил като заповядал да се излее от метал специално чукало във вид на статуетка на човек-чукалото било от бронз и с него готвачът трябвало да замесва тестото. А за храненето – и това усъвършенстване стигнало и до наши дни-прибавил към трите съда на вилицата четвърти, който се оказал полезен за ядене на пици и спaгети.

В чест на кралица Маргарита Савойска готвачът дон Рафаел Еспозито и неговата жена изпекли голяма пица, на която дали името на кралицата. От този ден пица “Маргарита” станала най-изисканото ястие в кралската кухня. Други почитани пици станали “Четири сезона” и “Маринар”.